30 ноември 2012 г.

свински карета с лимон и маслини







Тази рецепта си бях харесала от предаването Италианска идилия с Лидия по Фиеста ТВ.Много харесвах точно тази поредица и дамата,защото освен че всичко което приготвяше изглеждаше вкусно,но и самата тя стоеше естествено пред камерата, не беше високопарна, готвеше  достъпни рецепти,тип домашни гозби и всичко представяше с една такава приятна за зрителя лекота на възприемане на рецептата.
Говоря все в минало време,защото много отдавна не съм гледала кулинарни предавания,но преди я следях редовно и макар да се редуваха серии с еднакви епизоди, не ми омръзваха.






Та в един от тези епизоди Лидия приготви 3 различни ястия с крехки скалопини.Бях го гледала толкова много пъти и все разчитах да запомня и направя,ама...... забравях,та накрая се сетих да драсна на бързо на едно листче,да ме подсеща.Имам още 2-3 такива листчета от различни предавания,ама кой знае кога ще ги огрее да ги направя и тях.







И така,докато моето листче си кротуваше в шкафа, Пепи приготви тези разкошни рибни филета,с което ме подсети да взема най-после да го направя .
Пепи,благдаря ти,другарче мое,подстрекателството е голяма работа :) !






Продукти:

1 парче около 500 гр. свинско бон филе,но може да е и пилешко или много крехко телешко
шепа обезкостени маслини*
1 лимон
малко масло и зехтин
1/2 ч.л. горчица
50 мл. бяло вино,100 мл. вода
1 ч.л. захар или мед (за балансиране на киселинността на соса)
млян пипер меланж,магданоз,щипка куркума,млян кориандър 

брашно за овалване на медальоните

за  мариноване на месото: зехтин или олио,соев сос,кориандър,червен и черен пипер,клончета прясна мащерка

 * в рецептата на Лидия е със зелени маслини






Приготвяне:

Нарежете бонфилето на шайби с дебелина 1,5 см. 
Крайчетата разрежете по дължина,но не до края и разтворете.Начукайте месото с гладката страна на кухненско чукче,колкото да го разплескате и изтъните.Не ползвайте зъбците,защото бон-филето е много крехко и няма нужда от тях,така само ще го надробите.
В купа сипете малко олио или зехтин,сложете кориандър,червен и черен пипер,соев сос.Разбъркате маринатата и сложете в нея медальоните.
Хубаво ги овъргаляйте да се овкусят от всички страни.
Отгоре поръсете няколко клончета прясна мащерка за аромат.
Не солете месото,докато отлежава в маринатата-солта извлича влагата  и когато го сготвите ще бъде сухо и тричаво,а и соевия сос е съвсем достатъчен.
Покрийте месото плътно със свежо фолио и оставете да се маринова в хладилника-може до 24 часа.
В чинийка сипете малко брашно.
Оваляйте и изтръскайте медальоните от излишното.
Загрейте равни части зехтин и масло, и изпържете бон филетата на умерен огън от двете страни до златисто.Извадете ги в съд с капак и похлупете.
Забършете тигана с кухненска салфетка.
Нарежете лимона на шайби и всяка оваляте в брашно от двете страни.Изпържете и лимона в маслото.
Добавете маслините,магданоза,горчицата и виното,млян пипер меланж,куркума и млян кориандър.
Като се поизпари алкохола в соса долейте вода,леко посолете и върнете филетата в тигана да покъкрят в соса.Балансирайте киселината от лимоните със захар или мед.
Накрая сгъстете соса с бучка краве масло и поднесете веднага.




              

                Много крехко става месцето,сочно и с интензивен лимонов дъх!







27 ноември 2012 г.

Страстни сладки прегрешения при Еликсир




Приятели,
отдавна имах желание да поканя да ми гостува в блога един от моите най-близки съмишленици-блогъри,а именно Вени от Страстни сладки прегрешения и още нещо...
В блогването сме "колежки" от една година,но ние с нея си комуникираме по-отдавна и през това време сме си споделяли много неща и за рецепти,и за кулинарията,за любимата ми Австрия,но най-вече за семействата,за бизките,за моменти на лични драми и на радости!
Вени е много мила и отзивчива,много чувствителна и ранима,много сърдечна и обичаща!
Страшно много кулинарен опит съм почерпила от нея,от нея съм получила много ценни съвети и знания за тайнството и технологията на козунакоправенето,на месенето на теста с мая,към които аз преди да се осмеля да започна да правя, таях невъобразим страх от провал .
Благодарение на нея и още няколко души разбрах,че печенето на хлябове,питки,тутманици и козунаци не е чак такава "мисия невъзможна",колкото страха чертаеше в съзнанието ми от дълги години.
Освен това се оказа,че с нея вкусовете ни и предпчитанията към десертите и тестените абсолютно си съвпадат.И тя като мен обича обилно кремести сладкиши,не е фен на прекалено сладкото и е много умерена със захарта.
Със сигурност,ако имах възможност да опитам от приготвените от нея сладки прегрешения биха ми се усладили и биха ми легнали на небцето перфектно.
Както онази превъзходна баклава или чийзкейк,направени по нейните рецепти,или прекрасните й козунаци- винаги еталон за безкрайни конци,пухкави,мекички и с разкошни пълнежи.
Освен на кулинарни теми много по-често си комуникираме и относно преживелици около нашите семейства,и двете взаимно се радваме,когато близките ни са добре,или се подкрепяме,когато ни налегнат грижи и тревоги.

Вени е намислила да ни поизостави,приятели,но аз вярвам че ние с вас ще я убедим,че ще ни липсва много както самата тя с нейните винаги топли и ласкави коментари,така и с нейния опит и чудни рецепти!
А сега се настанете удобно и се отдайте на великолепни и.....



....Страстни сладки прегрешения при Еликсир




Ех, как звучи само…


А и като си помисля, колко много може и колко сладко може да се прегрешава при Еликсирчето, направо ми идва да започна и няма да се сетя да спра. Не искате ли и вие да прегрешите с нас?  

Както повечето от вас знаят, аз съм на прага, така да се каже, да изляза в ранна "пенсия" по отношение на блоговата ми дейност. Разбира се, не се поколебах да го споделя с вас, при което получих направо изтрезняваща плесница. Еликсирчето, а и не само тя, така ме скастри, публично и лично, че за сега оставям мисълта за пенсия на малко по-заден план и ще се опитам да се взема в ръце, поне за сега.

И така, наред със скастрянето, Роси ме покани да гостувам в нейният божествен блог "КУЛИНАРЕН ЕЛИКСИР", който всички вие познавате прекрасно. Тя е и тази, която е причина днес да съществува и блогът "Страстни сладки прегрешения и още нещо..." Много лични съобщения се размениха между нас, докато се реша да направя свой собствен блог, където да споделям с всички вас, моите любими рецепти.

Мила Роси, искам да ти благодаря за сърдечните   думи, за обичта, за помощта и за всичко, което направи и правиш за мен.  Винаги намираш най-точните и прекрасни думи да ме ободриш, да ме мотивираш и да ми напомниш, че на този свят има не само лошо, но и добро и си струва точно заради това добро да продължаваме напред и да не се отказваме.


         БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛА МИ ПРИЯТЕЛКО!  ♥ ♥ ♥



Да е на гости на Еликсир човек, е трудна задача, много трудна. Нейните публикации са прекрасно оформени, снимките и´ са перфектни, а кулинарните и´ творения са истински еликсир както за очите, така и за душата, и за небцето. Еликсир, от който, когато човек опита, се опиянява за цял живот.

Трудно е нали, трудно е да донесем със себе си един такъв еликсир, когато сме на гости на Еликсир. Да опита до донесе човек обаче, може винаги, нали?

Затова моят опит е в посока на една от любимите теми на Еликсирчето, една идея родила се в желанието ми да я зарадвам и да и´ доставя истинска опияняваща наслада. 


Покани ме приятелка добра,
на гости кафето и´ да подсладя. 
А аз летях из мъглата в нощта
и не намирах пътя към стабилността,
но тя ме хвана за ръката
и ме върна на земята.

Каза ми да забравя злото
и да се съсредоточа в доброто,
че то единствено ни дава сила
да творим с усмивка мила.

Еликсир приятелко добра,
на теб посвещавам
тази сладост неустоима
с омаен крем опиянима,
за теб приготвенa от сърце
да подслади твоето небце.



ЗАПОВЯДАЙТЕ НА...







ОМАЙВАЩ БУТЕР ЕЛИКСИР





Този сладкиш е едно творение, родило се с много любов и желание да донесе радост и истинска,страстна наслада. Той е опияняващ, омайващ и пленяващ. Насладете се страстно, сладко и всеотдайно на този Еликсир сред моите сладкиши.




Продукти:

1 пак. бутер тесто
250 гр суров кадаиф (ако не намерите, може да го замените с фиде на сарми от най-финото)
50 гр масло
800 мл прясно мляко
200 мл прясно мляко за кадаифа
1 пак пудинг ванилия за 1 л прясно мляко (може и друг пудинг по ваш вкус)
около 50 гр орехи
захар
3 пак. ванилия захар
коняк или лимон
3-4 с. л. пудра захар за глазура


Приготвяне:

Кадаифа се поставя в тава. Маслото се нарязва на малки тънки парченца и се разпределя върху кадаифа. Пече се при 180°С, докато се зачерви добре, като от време на време се разбърква, за да може да се зачерви и долният слой. 5 минути преди да се е изпекъл кадаифът, се прибавят орехите нарязани на дребно. След като се извади от фурната, веднага се залива с 200 мл подсладено прясно мляко и се разбърква.
 

 



Бутер тестото се разделя на две равни части и се надупчва с вилица, за да не се надуе при изпичането. Пече се при 180°-200°С докато се зачерви добре. След като и бутер тестото се е охладили напълно, се приготвя пудингът, който се прави по гъст, или пудинг за 1 л мляко се приготвя със само 800 мл мляко. Ако сте решили да ползвате пудинг ванилия, може да му прибавите и допълнителни аромати по ваше желание. Например лимонов/портокалов сок или настъргана кора от тях, канела, карамфил и джинджифил, или коняк, ром или амарето, разтворимо кафе или капучино на прах. Възможностите наистина са неизчерпаеми. Оставям това вие сами да решите. Аз прибавих още 3 пакетчета ванилия захар в пудинга.
За този сладкиш е добре да имате откопчаваща се форма. В случаят аз ползвах една специална разтягаща се рамка и една стъклена поставка, която ми служи преди всичко да режа върху нея. Аз обаче я поставих върху голямо парче хартия и я сложих в рамката, като след това стегнах рамката по краищата на формата. Така се получи правоъгълен съд с необходимите на мен размери.

На дъното на съда се поставя единият блат от бутер тестото и се сипва половината от пудинга. Отгоре се разпределя полуомекналият кадаиф и върху него пък се изсипва останалата половина пудинг и се разпределя равномерно върху кадаифа. Най-отгоре се поставя втората бутер кора, като предварително се  нарязва на форми по желание (квадрати/ромбоиди) или кората може да се натроши, както аз направих, просто за красота. Така приготвеният сладкиш се оставя за поне една нощ в хладилника. За по-лесно отделяне на сладкиша от стените на съда, се прекарва остър нож, който е намокрен с гореща вода.







Към пудрата захар се прибавят няколко капки коняк, ром или лимонов/портокалов сок и с нея се напръсква сладкиша отгоре. Аз ползвах лимонов сок, който придава от една страна много свеж вкус, от друга убива донякъде голямата сладост на сладкиша и го прави много свеж и приятен.
Ако сте оставили кората цяла, може директно да я намажете с глазурата от пудра захар. Може да оставите сладкиша и така, но без тази глазура вкусът му е някак недовършен и горната част на бутер тестото е много суха, солена и невкусна.








P. S. Кремът може да бъде и без варене, например крем Оле на Dr. Ötker или крем от кондензирано мляко, маскарпоне, или друго прясно сирене, но непременно с мека, креместа структура, за да може леко да попие в бутер тестото и кадаифа и да може кадаифа да омекне колкото му е необходимо, за да е вкусен, а бутер тестото да попие съвсем леко от кремът и така вкусовете от крем, бутер тесто и кадаиф да се прелеят приятно и вкусно.



Първоначално бях много песимистична към този сладкиш. От известно време обмислям как да направя кадаифа по друг начин, че хем да е вкусен, хем да не е толкова сладък, както се приготвя по традиция със захарен сироп. Не допусках дори и аз самата, че може да ми хрумне един такъв сладкиш, с толкова нежен и в същото време освежаващ вкус. Идеята ми хрумна и въз основа на това, че Роси много харесва кремести сладкиши, но не много сладки. Така че комбинирах Росините предпочитания с моето желание да приготвя кадаиф по един различен от традиционния начин. Така се роди този „ОМАЙВАЩ ЕЛИКСИР“, който е едно прекрасно съчетание с кафе, чай, мляко или сок. А според мъжете отлично би му паснала и чаша Sekt.




♥ ♥ ♥



24 ноември 2012 г.

баница с тиквички



    
Когато преди някоко месеца публикувах баницата на Надето отбелязах в коментарите,че би била чудесна и в постен вариант (само със зеленчуци и сирена) и че точно така ще я направя във второто й издание :) ,което ви представям днес .






Продукти:

1 пакет фини кори за баница от 400 гр.
60 гр. масло
2 яйца
1 пакетче сирене крема
2 -3 домата
1 голяма тиквичка
250 гр. кашкавал
150 гр. краве сирене
2-3 триъгълничета топено сирене

шарена сол,риган,магданоз,сол,черен пипер






Приготвяне:

Разтопете маслото.
Нарежете доматите и тиквичката на тънки шайби,кашкавала настържете.
Разбийте яйцата с крема сиренето,подправете с малко черен пипер.
Застелете тавичка с хартия за печене,намажете я с малко масло.
Намажете  първата кора с масло и я прегънете на две.
Сложете я на дъното на тавичката.Намажете и прегънете по същия начин още две кори и ги подредете върху първата.
Така ще получите 6 пласта от три прегънати на две кори.






     Намажете с 2-3 с.л. от яйчената смес.





Наредете за първи пласт  шайби тиквичка, настърган кашкавал,малко солчица и магданоз /или копър/.





Следват още две кори,намазани с масло и прегънати на две.





Намажете ги и тях с няколко лъжици от яйчената смес.
Следващият ред е с шайби домат,натрошено краве сирене,парченца топено сирене ,магданоз,риган и шарена сол.





Редувате по същия начин,докато изчерпите продуктите.
Завършвате с две кори,прегънати на две и намазани с масло.





Печете баницата в загрята на 200 гр. фурна около 20 мин.,долен реотан с вентилатор.
Извадете тавичката,поръсете настърган кашкавал, магданоз и риган, и върнете тавичката във фурната,изключете я.
От топлината й кашкавалът ще се разтопи.


16 ноември 2012 г.

солена палачинкова торта от младша Еликсир

  




Още от заглавието става ясно,че целта на тази публикация ще е да похваля моята госпожица!
Вече знаете,че й действаме заразно с нашите хоби-мероприятия тук и това отвреме навреме я подтиква да се завърти край печката,че дори и да си заснеме направеното,даже си има в блога отделен раздел за нейните неща.
Напоследък доста беше "занемарила" готварството :) до степен,че мислех,че тотално й е минал мерака за подобни занимания.....и не щеш ли днес в късния след обяд ми изстреля два изненадващи смс-а със снимки на солена палачинкова торта. :)

-Бре, да му се не види !! - викам си аз !

Да ви призная, макар да обичам да готвя, мноооого е гот да се прибереш гладен от работа и да те очаква топла палачинкова торта !
Не че си е мойто гардже....ама си беше страшно вкусна, ометохме я тримцата за нула време :)) !









Ей по тази рецепта се е водила в случай ,че на някой му е интересно .






Младша,благодаря за вкусната вечеря,и най-вече за приятната изненада,мила!





15 ноември 2012 г.

пълнени камби с риба тон





Продукти:

5 камби
2 яйца
1 кутийка от 160 гр. консерва риба тон в зехтин или растително масло
80 гр. сирене Масдам ( или Ементал,може и кашкавал )
1 ч.л. горчица
2 с.л. царевично брашно
магданоз,черен пипер и кориандър








Приготвяне:

Почистете камбите от семето и дръжките,измийте ги и ги подсушете.
Поръсете ги отвътре с мъничко царевично брашно,за да поема влагата от печенето на камбите.
В купичка разбийте яйцата и горчицата с вилица.
Добавете рибата тон като предварително отцедите половината зехтин и оставите в сместа 2 с.л. от него,настърганото сирене,магданоза,кориандъра,черния пипер, и накрая сложете царевичното брашно.
Разбъркайте,ако има нужда посолете и напълнете камбите.




             Изпечете ги в загрята на 190 гр. фурна за около 30 мин.




12 ноември 2012 г.

крем супа с букет зеленчуци






Крем супите са особено любими на госпижицата.
Може да закусва,обядва и вечеря с тях.
За мен пък те са супер удобен вариант да й "пробутам" скришно разни зеленчуци като броколи и карфиол,на които иначе доста се мръщи.
Завоалирано покрай картофите,които доминират,можете да пуснете в супата каквото искате или ви се намира.
Задължителен елемент за по-богат вкус са добавените горчица и крем сирене.





Продукти:

няколко картофа
2-3 моркова
1 глава лук
1-2 ск. чесън
2-3 розички карфиол
2-3 розички броколи / понякога заменям с тиквичка /
вода,сол,къри,черен пипер,кориандър,инд.орехче,магданоз
1 ч.л. горцица
2-3 с.л. с връх крем сирене
3 с.л. зехтин или олио 




 

Приготвяне:

В загрятата мазнина задушете чесъна и лука.Като поомекнат добавете 3-4 ч.ч. гореща вода.
Когато водата заври отново  прибавете морковите и картофите,посолете и варете до полу готовност.Сложете розичките карфиол и броколи /може и замразени/ и изчакайте всички зеленчуци да омекнат.Ако има нужда доливайте вода.
Пасирайте супата,сложете подправките,крем сиренето и горчиата и пак пасирайте.Оставете да клокне и изключете.


Друг проверен вариант е супа с моркови,тиквичка,прясна червена чушка,домат и карфиол.
Специфичният вкус идва от вече любимата ни застройка за крем супа от горчица и крема сирене-става наистина невероятно вкусно!








Мисля днес да заформя пак едно меню като включа в публикацията и любимото пиле с моцарела и доматен сос.






Рискувам да разлютя отново Марта :) ,която категорично ми е забранила да я "моря" с повече от едно предложение,обаче пък знам,че ще зарадвам друга дама,на която й писна от моите поредици с десерти и вече си иска своето....сами ще се досетите кой,нали? :)))








За десерт ви предлагам няколко кадри на един впечатляващ залез,които направих наскоро от моя балкон.
Вече съм ви казвала,че обичам да наблюдавам от там залеза,а той ме дарява понякога с наистина изумителни картини.
За съжаление нямам достатъчно добър апарат и фотографски познания,но се надявам да добиете представа.
Не е ли невероятно какво може да нарисува природата ?








8 ноември 2012 г.

торта с круши / cake with pears









 

От няколко дни ми се въртеше в главата нещо подобно и все не можех да си харесам определена рецепта.Затова отново заложих на импровизацията по усет и се получи точно онова,към което се стремях.
Тортата е с много пръхкав блат,което се дължи на добавените пшеничен грис и царевично брашно,а същевременно се усеща сочна и влажна без да е сиропирана благодарение на олиото ( предпочитам го пред маслото ) , крушите и млечния крем.







Продукти:

за блата :
3 малки яйца
100 мл. олио
4 с.л. кисело мляко
3/4 ч.ч. захар
1/2 ч.л. канела
2 п. ванилена захар
1 п. бакпулвер
10 с.л. бяло брашно
6 с.л. царевично брашно
3 с.л. пшеничен грис

2 круши
2-3 с.л. едро смлени орехи

за крема :
200 мл. животинска сметана ( не набухва като растителната,но пък е сметана,а другото е синтетика ,можете да намерите със сигурност в Билла и Лидъл)
200 гр. заквасена сметана
ванилия 
пудра захар на вкус







 
Приготвяне:

на блата:
Сложете в купата на кухненския робот яйцата и захарта и разбийте на пухкава пяна.
Добавете киселото мляко и олиото,разбийте още малко,а накрая сипете сухите съставки - брашна,грис,бакпулвер,ванилия и канела.Тестото не става много гъсто,но все пак гриса ще поеме част от влагата при печенето.
Крушите обелете и належете на полумесеци.
Изрежете от хартия за печене кръг с диаметъра на тавичка с падащи стени.
Напръскайте борда и дъното със спрей за печене.Сложете хартиения кръг на дъното,притиснете го да се намасли добре и го обърнете-така ще е намазан от двете страни и ще се отдели лесно и от дъното на формата,и от блата.
Ако нямате спрей за печене намаслете с олио,но облицовайте с пекарска хартия и борда на формата.А може и само да намаслите и набрашните.

Изсипете на дъното 1/3 от сместа,подредете един ред круши,залейте ги с още 1/3 от кексовата смес,пак подредете останалите круши,поръсете орехи и завършете с последната 1/3 смес.





Изпечете блата в загрята на 175 гр. фурна до суха клечка.
Оставете блата 2-3 мин на отворена вратичка и изключена фурна.
След това преместете формата на решетка ,след 5 мин. откопчейте борда и охладете напълно.
Отделянето на хартията става като похлупите блата с широка табла и го обърнете,махате хартията и отново похлупвате и обръщате върху подноса за сервиране.

за крема :
Разбъркайте с шпатула  заквасената сметана с половината пудра захар и ванилията.
Разбийте течната сметана да набухне и я добавете към заквасената.Обединете леко.
Нанесете крема върху тортата.