30 юни 2013 г.

панирани пилешки бон филенца,гарнирани с кайсиев кетчуп





Пилешко с кайсии винаги е било едно много добро съчетание,поне за моя вкус.
Затова и рецептата на Еми Таракчиева ми хареса много и бе основен повод за кайсиевия кетчуп ,предназначен да придаде сладко-кисела нотка на тези панирани бон филенца.
Еми,благодаря ти,че отново бе моя кулинарна муза!










Продукти:

700-800 гр. пилешки бон филета

марината:
3 с.л. зехтин
2 с.л. тъмен соев сос
червен и черен пипер,къри и сушен кориандър

за паниране:
100 мл. бира
2 яйца
3 с.л. пшенично нишесте
3 с.л. бяло брашно
сол,къри и черен пипер

брашно за овалване
олио за пържене









 
Приготвяне:

Сложете бон филетата в купа,добавете продуктите за маринатата и разбъркайте.Затворете купата и оставете месото да се маринова поне час.

В дълбока купичка разбийте с телена бъркалка  продуктите за панирането.
В плоска чиния разстелете малко брашно.

В малка тенджерка загрейте олиото за маслената баня.
Всяко филенце овалвайте от двете страни в брашно и го пускайте в купата с панировката.
След като се покрие добре с нея го пуснете в сгорещената маслена баня.
Степента на котлона да е 1-2 степени под максимума.
Като се зачервят добре и от двете страни отцедете филенцата на кухненска салфетка.







Поднесете ги топли ,гарнирани с кайсиев кетчуп.



26 юни 2013 г.

кайсиев кетчуп

   








Ако ви се намират  кайсии ,които вече са презрели,те са най-подходящия избор за този кетчуп.
Но,разбира се,става и с всякакви.
За да оцените вкуса му трябва да сте почитател на комбинацията сладко - солено,защото той подобно на сливовия кетчуп се съчетава идеално с панирани сирена или меса.
Също както сините сливи и кайсиите със своята кисела нотка са много подходящи за подобни сладко-кисели сосове.







Гренадинът в рецептата съвсем не е задължителен,но аз реших да го включа .
Бутилката е специален подарък към дъщеря ми от моята мила дружка Мина.

Мина,доста коктейли се изпиха с този превъзходен Гренадин. :)
Благодарим ти! 




 


Продукти:

1,5 ч.ч. нарязани на кубчета кайсии
1 ч.л. балсамов оцет
1 ч.л. кафява захар Мусковадо
1 ч.л. гренадин ( ако имате,може и без него )
50 гр. масло
2 с.л. животинска сметана
2 с.л. вода
черен пипер,кориандър и къри






 


Приготвяне:

Сотирайте нарязаните кайсии в маслото .Те веднага омекват.
Добавете последователно останалите продукти и сварете кетчупа за 5 мин. до желаната гъстота.
Опитвайте на вкус и според желанието ви сложете повече захар или повече балсамов оцет.
Ние предпочитаме кетчупа да ни сладни.
Ако желаете може да сложите щипка сол на вкус.






23 юни 2013 г.

пилешки кюфтенца с тиквичка







В сезона на тиквичките ви предлагам още един вариант на тази рецепта на Ивелина.







Продукти:

около 500 гр. пилешко филе или пържола от бут без кожа
1 малка тиквичка
1 стрък пресен чесън или 1-2 скилидки
1 яйце
1 голяма филия хляб
около 50 -100 гр. кашкавал
магданоз,черен пипер,щипка кимьон,кориандър,щипка къри,сол на вкус







Приготвяне:

Настържете фино кашкавала.
Настържете тиквичката и я оставете да се отцеди в гевгир .
Блендирайте хляба до едри трохи.
Смелете в блендер пилешкото месо.
Омесете кайма от  пилешкото,хлебнете трохи,яйцето,пресован чесън или нарязан пресен,подправки.
Преди да добавите настърганата тиквичка я изтискайте много добре.
За разлика от миналия път,сега сложих яйце и сместа стана малко по-лепкава и трудно се оформят идеални кюфтенца.
Затова аз ползвах лъжицата за сладолед да загребвам,а с още една кафена лъжичка избутвах сместа направо в сгорещената мазнина.
Изпържете кюфтетата до златисто.
Отцедете ги на кухненска салфетка и ги поднесете с подходяща салата,млечен или доматен сос.




19 юни 2013 г.

Рим - част ІІ

Piazza Navona


В част І стигнах до хълма Капитолия и Блогър започна да своеволничи ,което наложи да поставя край на разказа.Но по маршрута в този ден все още бе обяд и време за хапване.
След като направихме едно кръгче из района на Капитолия в желанието си да намерим прилично и автентично място за хапване,
стигнахме до извода,че е и на пъпа,и зад него цените са си цени и в Рим компромис с тях трудно ще направят. :)
Курдисахме се в една тратория,на закрито ( и слава Богу,че такъв летен дъжд плисна изневиделица ) баш на пиаца Арачели и докато си ръбахме пиците се наслаждавахме на гледката към пиаца Венеция и монумента.
След пицата ,докато спре дъжда се мушнахме в съседния дюкян и някои вкусиха първа порция италианско джелато,а моя милост веднага се лепна за така лелеяните Каноли. :)
От тук продължихме към малката,но много пищна базилика Джезу.






Ние не можахме да влезем в нея точно в това време,защото бе затворена и се върнахме там отново в друг ден . Имайте предвид,че малките базилики почиват на обяд и то доста часове, затова е хубаво да им имате работното време.Ако все пак подобно неудобство ви наруши програмата,транспорта в града ( автобусни линии колкото щеш ) ще ви помогне да си пренаредите задачките в последващи дни и да наваксате пропуснатото.








Църквата Джезу (Chiesa del Gesù) Джезу (Исус) е най-старата йезуитска църква в света,осветена през 1584г. Най-впечатляващата част от църквата е фреската на тавана – Триумфът на Светото Исусово име. 
Тя е сравнявана по красота и майсторство със стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела. 



фреската на тавана – Триумфът на Светото Исусово име



Всеки следобед може да наблюдавате  как една от картините в интериора се отмества, за да разкрие внушителна статуя на Игнасио Лойола – бащата на йезуитите.
 Бронзовият парапет пред левия параклис на св.Игнатий е богато украсен с херувими,а най-големият ( според пътеводителя ) уж трябваше да държи кълбо от лазурит-специално се вторачвах във всички херувимчета,е този лазурит така и не го видях.






Пищната украса обаче е безспорна и впечатляваща,защото е имала за цел да подчертае величието на Бога,което тогава проповядват йезуитите и е в пълен противовес на протестантите,които са наблягали на простотата.
Обърнете внимание на следващата снимка,рисунките дават усещане за 3D ,сякаш образите надникват от стените като живи .







Изобщо всяка една базилика е като един своеобразен шедьовър в архитектурен и художествен аспект .Много е трудно както да ги обхванеш в обектива си,така и да успееш да запечаташ в съзнанието си цялото това богатство от картини, позлатени орнаменти,колони,арки,гробници,
параклиси,херувими,а особено впечатляващи са мраморните статуи и различните композиции с тях,пресъздаващи различни религиозни сюжети,защото притежават такава уникална изразителност ,че ми е трудно да си представя как тези изкусни майстори от един мраморен блок са успявали да сътворят толкова деликатни и прецизни до най-малкия детайл статуи,да запечатат по неповторим начин техните изражения,да им придадат страхотна виталност. 



Каменния слон на площад Минерва е по проект на Бернини,символизира интелигентността



Следваща спирка по маршрута бе Пантеона,но пътьом избрахме уличката,минаваща през Площад Сопра Минерва,за да видим слончето с египетския обелиск.Надникнахме и в едноименната църква Santa Maria Sopra Minerva.






в ъгъла между двете сгради се вижда задната част на пантеона









Църквата "Света Богородица над Минерва" е принадлежала на Доминиканския религиозен орден.Смята се за единствения наистина готически храм в Рим.Тук са погребани четирима папи ,художника Анжелико и Света Катерина Сиенска,която убедила папите да се завърнат в града от изгнанието си в Авиньон.


мощите на св.Катерина Сиенска



Пантеонът (от гръцки: „всички богове“) е построен в 27-25 г. пр.н.е.  от Марк Випсаний Агрипа - приятел и генерал на Октавиан Август.
В последващите десетилетия, храмът на два пъти е напълно унищожаван от пожари и изграждан по различен проект. В съвременния си вид е завършен през 118-126 година от Адриан. Сградата е била християнски храм от 7-ми век. Той е най-добре запазената от всички древни римски сгради. Използван е като храм през цялата му история, вече 1887 години.







Куполът е излят от бетон върху временна дървена рамка.Диаметърът му е 43 м. и е по-голям от купола на Св.Петър.Предназначението на квадратните орнаменти е да намалят тежестта на свода,едновременно с това създават оптически ефект,който насочва вниманието към центъра на отвора ,който е с диаметър 9 м. Този отвор е единствения източник на светлина и въздух в сградата.Стените й са дебели 6м.,което прави безпредметно избиването на прозорци.
Надписът над фронта гласи: ”Марк Агрипа,син на Луций,по времето на третото си консулство построи това”.
През 17 в.  по проект на Бернини били пристроени две еднакви островърхи кули,но римланите толкова не ги харесвали,че ги наричали  Магарешките уши ,затова били съборени през 1883 г.






В  капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I, а също така на художника Рафаело, на архитекта  Перуци и на музиканта Арканджело Корели.







Продължихме към един от най-красивите римски площади -Навона – построен върху контурите на древноримския стадион на Домециан от 86 г.
Сградите по края на площада са построени на мястото на трибуните,побиращи 30 000 зрители.



Площад Навона


отляво е базиликата св.Агнеса Навонска,в центъра е фонтанът Четирите реки на Бернини,символ на Нил,Ганг,Дунав и Ла Плата



фонтанът Четирите реки на Бернини,дворецът Памфили и базиликата св.Агнеса Навонска




зад мавърския фонтан на Джакомо дела Порта е дворецът Памфили,който днес е посолство.





Тук нашите сили бяха към края си,времето - мрачно,хладно и валежно ,поради което решихме,че за този ден сме си изпълнили задачите.
Ако на вас ви се разхожда още ,наблизо са площад Фарнезе с едноименния дворец Palazzo Farnese ,построен през 16 век по поръчка на кардинал Алесандро Фарнезе,станал впоследствие папа Павел ІІІ ,а в днешни дни там е френското посолство.


 
източник на снимката на двареца Фарнезе



Пътьом от площад Навона към площад Фарнезе  можете да минете през друга атракция на Рим - пазарът на площад Кампо дей Фиоре.
В центъра му има паметник на Джордано Бруно на мястото ,където е изгорен на клада през 1600 г. Казвам атракция,защото според мен едва ли местните пазаруват от там плодове,зеленчуци,пъстроцветна паста,цветя и дрехи,накачулени по щендери в стил бит-пазар.



Campo dei Fiori - изтчник на снимката

пазарът Кампо дей Фиоре с паметника на Джордано Бруно - източник на снимката тук някъде



На следващия ден от обиколките си посетихме първо тези две пиаци - Фарнезе и Кампо дей Фиоре,но бях забравила батерията на апарата да се зарежда в хотела,та се наложи преди да продължим да се върна за нея,и затова от там нямам  лични снимки и ще ги онагледя с два чужди кадъра,за да добиете представа.



Базилика св. Йоан Латерански


      
Маршрутът ни продължи в доста по-отдалечена посока ( с градския транспорт ) към базиликата "Свети Йоан Латерански" ,която е втората по важност католическа църква в света след „Свети Петър” и седалище на епископа на Рим,т.е. папата.


базилика св.Йоан Латерански отвътре



Първоначалният градеж е на император Константин Велики през ІV век.Пристроявана е няколко пъти,а днешния си вид дължи на Франческо Боромини ,на когото е било възложено от папа Инокентий Х да я обнови изцяло за Светата 1650 година.
До 1870 г. тук са ръкополагани много папи и пак тук през 1929 г. са урегулирани отношенията между църквата и държавата с подписването на Латеранския договор.






Твърди се, че в дарохранителницата ( в златната решетка над олтара,
където са двете златни фигури ) се съхраняват черепите на Свети Петър и Свети Павел.
Красиво изписаният балдахин над главния олтар е от 1367 г. и под него има право да отслужва литургия само папата.







Зад църквата се намира Латеранският дворец,който е бил резиденция на папите,преди да заминат в изгнание в Авиньон.Когато през 1377 г. се завръщат в Рим намират двореца в много лошо състояние и тогава поставят основите на Ватикана.




базилика св.Йоан Латерански




Ще завърша част ІІ на разказа  с базиликата Санта Мария Маджоре ,
която е една от четирите най-важни в Рим. 

 
Санта Мария Маджоре



 в левия параклис е погребан папа Павел V


в десния параклис е гробът на папа Сикст V



Според легендата през 352 г. Папа Либерий имал видение,в което Богородица му казва да построи църква на място със сняг.
Трудна задача изобщо за Рим,особено пък посред лято,но според преданието на 5 август над хълма Есквалин завалял сняг и Либерий построил тук базиликата.
Всяка година на този ден в църквата се провежда възстановка на чудото и от тавана се сипят хиляди листенца от бели цветя.








Позлатата на тавана и тук е много пищна и е дарена от испанските крале Фернандо и Исабела.
Камбанарията е от 14 в. и е най-високата в Рим.
В църквата са погребани папа Павел V,папа Сикст V,папа Пий ІХ и папа Климент VІІІ,както и великият скулптор Джан Лоренцо Бернини.




статуя на папа Пий ІХ


Тази мозайка в апсидата е изработена от Якопо Торини през ХІІІ век и показва Богородица като византийска принцеса,има сцени от стария и новия завет.






В публикацията основно съм използвала информация от пътеводителя на National Geographic .
Блогър отново си показа магариите и за разлика от черновата,тук шрифтовете ми пак са различни.

11 юни 2013 г.

кокосов крем с череши и шоколад








Продукти:

250 мл. кокосово мляко
400 мл. гъсто кисело мляко ( може и цедено )
250 гр. маскарпоне
пудра захар на вкус
ванилия
1 п. желатин ( по желание )

череши без костилките
1 шоколад
бишкоти 





 

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня.
В купа поставете кокосовото мляко,киселото мляко,маскарпонето,ванилията и пудра захар.
Разбийте сместа да се хомогенизира.
Разлейте по малко от сместа на дъното на десертни чаши.
Поставете ред бишкоти и тук там черешки.
Покрийте бишкотите със слой млечна смес и полейте със струйка разтопен шоколад.
Пак подредете бишкоти и череши,полейте ги с млечна смес и отгоре с шоколад.
Поставете чашите в хладилника за поне 4 часа,за да стегне крема и да попие в бишкотите.
Когато разбиете сместа тя ще е рядка почти като шейк,но после стяга до консистенция на крем.
Ако искате да стегне по-бързо, можете да добавите в млечната смес един пакет желатин,накиснат в 50 мл. вода и втечнен на водна баня.
Аз не съм слагала желатин и ни беше добре,но ви го предлагам като опция.