Неповторимо Кулинарно приключение с Лети

Обичам да посрещам гости тук в моето  местенце!  :)

А най-много обичам  гости,за които няма нужда да разчитам на виртуалните си представи за тях,защото ги познавам реално. 
Знам отлично,че щом на гости ми е Лети от блога "Кулинарно приключение",
то удоволствието ще е гарантирано,защото насреща си имам дама,която уважавам много като кулинар, презентатор и забележителен естет,като събеседник и изобщо като личност.
Когато аз гостувах в нейния блог ви споделих,че е невероятно обаятелна ,разговорите ми с нея текат неусетно,темите от различно естество се застъпват една след друга ,с една дума - допадаме си!
Преди обаче да си съвпаднем така категорично в реалността,се оказа,че споделяме много общи вкусове в кулинарията,и всяка една рецепта ,представена от нея спокойно може да бъде сервирана с успех и на нашата трапеза.
Точно така стоят нещата и с днешните две предложения,които е подготвила да ни представи и които отново са прицел в десетката по отношение на нашите предпочитания !
Казвам нашите,защото колкото и да имаме разногласия в нашето фемили по отношение на това кой какво обича и не обича да хапва,в ястието и десерта на Лети ще бъдем със сигурност единодушни във възторга си!
Знам,че вече нямате търпение да се насладите на адски вкусните и ефектни кадри,които ми е изплатила Лети!
А аз искам да й благодаря най-сърдечно,че откликна на поканата!
Очарована съм както от избора на рецептите,така и от тяхното изискано и стилно презентиране!
Със сигурност ще опитаме у дома и двете,особено десерта страшно ме провокира и съм пре-любопитна за вкуса!



***********************************************************************************



  Когато преди време поканих чаровната и усмихната Роси, да ми гостува, тя гостоприемно отправи на свой ред покана към мен да бъда гост в нейния блог. Честичко посещавам нейното слънчево, уютно и красиво виртуално кътче, ето защо да присъствам като гост там е двойно удоволствие :) Освен удоволствие обаче, гостуването е и предизвикателство. Погледнете само нейния блог, щом отворите страничките, се озовавате в един вкусен и многообразен свят, наслаждавате се на ястия приготвени с много желание, въображение и настроение. Ето защо, това с което смятам да я изненадам, идвайки на гости, трябва да е на определена висота. Много се чудих какво да приготвя, накрая се спрях на леки, сезонни ястия, които се надявам да й харесат.

   Роси, благодаря ти от сърце за поканата, радвам се, че те познавам и извън виртуалия свят, защото знам какъв чудесен човек стои зад блога "Кулинарен еликсир".

Запечена паста с тиквички

Продукти:

1 пакет къса паста (например пенне или др.), аз използвах "Castellane"

3-4 не много големи тиквички

5-6 големи домата

3-4 скилидки чесън

4-5 с.л. зехтин

няколко стръка магданоз

1 с.л. нарязани листа пресен босилек

100 гр. рикота

около 150-200 гр. моцарела (или кашкавал)

Приготвяне:

Сварете пастата според указанията на опаковката. Отцедете я добре.

Измийте и нарежете тиквичките, така както са с корите, на кубчета. Загрейте зехтина в дълбок тиган и сотирайте тиквичките на силен огън, докато леко омекнат и започнат да стават златисти. С решетеста лъжица, извадете зеленчуците от мазнината и ги сложете в чиния.

Отделете един домат настрана, а останалите настържете на едро ренде, като отстраните накрая ципата. Изсипете настърганите домати в тигана, където е останала мазнината от сотираните тиквички и сложете на слаб котлон да къкрят докато соса се посгъсти. Прибавете сол, черен пипер на вкус, нарязания на филийки чесън и гответе още 5-10 минутки. 

Пригответе си тавичка с незалепващо покритие или пък керамична тавичка за печене. На дъното полейте малко от доматения сос. 

Към останалия доматен сос (когато леко поизстине), прибавете рикотата и разбъркайте добре. Изипете соса при пастата, добавете и тиквичките и разбъркайте. Нарежете отделения домат на кубчета, нарежете магданоза и ги прибавете, заедно със босилека при пастата. Разбъркайте внимателно.

Изсипете пастата в тавичката.

Запечете в предварително загрята до 200 градуса фурна. 

Когато почти е готово, сложете отгоре резени моцарела (или кашкавал) и запечете за още малко, докато ястието приятно се зачерви.

Горски плодове гратен

Продукти:

за 4 порции

около 300 гр. смес от горски плодове - малини, къпини и боровинки,

100 гр. бял шоколад,

150 мл. течна неподсладена готварска сметана,

2 с.л. пудра захар,

ванилия

Приготвяне:

Почистете и измийте плодовете, сипете ги в 4 огнеупорни десертни купички (например за брюле).

Начупете на парченца шоколада.

Загрейте сметаната, заедно с ванилията, почти до завиране. Залейте с нея парченцата шоколад. Изчакайте 3 минути и после бъркайте бавно сместа, докато шоколада напълно се разтопи. Оставете да се охлади до стайна температура, докато се посгъсти.

Загрейте грила на фурната.

Изсипете сместа върху плодовете. Поръсете отгоре с пудра захар и поставете във фурната под грила за 2-3 минути, докато повърхността започне да става златисто кафява. Извадете и сервирайте веднага.

Трябва да призная, че на мен мен ми харесаха много и охладени, даже май повече :)

*** рецептата е адаптирана от тук :  http://www.bbcgoodfood.com/recipes/1921/gratin-of-summer-berries

Рим - част ІV

Днес ще продължим разходката из Рим с най-ценното и интересно за всеки турист - базиликата Свети Петър с едноименния площад и Ватиканските музеи.


Според пътеводителя на National Geodraphic базиликата Свети Петър,
построена върху гроба на апостол Петър,е сърцето на римския католицизъм,
най-големият християнски храм в света и емблемата на най-малката,но притежаваща огромна власт и влияние, независима държава - Ватикана.
Държавата си има собствени пощенска станция,пощенски марки,съдебна система,аптека,бензиностанция,жп гара,комисар,телевизионен канал,
ежедневник,радио и Швейцарска гвардия.

След като разгледахме ватиканските музеи се отправихме към площад Свети Петър ,за да влезем в едноименната базилика,но докато направим няколко снимки и се дивим на мащабите и красотата им, и хоп,пред нас мандалото хлопна и преустановиха допуска до базиликата за цели 2 часа.
Явно щеше да има някаква света литургия,на която ако искаш да присъстваш седейки на столче в базиликата,трябва да имаш пропуск.
Направихме си разходка до замъка "Свети Ангел" ,ядохме сладолед,
помотахме се,постояхме на една пейка и съзерцавахме ритъма на града,докато стане време отново да отворят.
Когато се върнахме на площада се образува грандиозна опашка ,още повече,че както се полага на височайшият им сан,не отвориха църквата в уречения час,а с поне 15 минути закъснение.

    На тази снимка се вижда опашката пред нас:

А тук - още много желаещи след нас:

                 

                    На излизане стълпотворението все още продължаваше:

поглед от базиликата към площада

В началото на 4 век император Константин полага основите на първата базилика,която се оказва напълно порутена след завръщането на папата от изгнание в Авиньон.
Новата базилика отваря врати на 18.11.1626 г.
Много хора са участвали в строителството й,но противно на поговорката "Много баби -  хилаво дете" в този случай комплексната работа е дала неповторим резултат.

Бароковият интериор е поразителен.Вероятно заради него Бернини получава толкова високо признание.
Вниманието ви ще се насочи директно върху огромния бронзов балдахин над папския олтар,отлят с бронза от портика на пантеона.

Ниско пред балдахина е гробът на св.Петър,ограден с парапет с 95 постоянно запалени лампи.
За съжаление ние не можахме да разгледаме базиликата пълноценно,
заради изпълнените със столове пространства.

Досега в катедралата са погребани 147 папи.

Прочутата скулптура Пиета на Микеланджело се намира в първия параклис в десния страничен кораб.Подписът му се вижда върху драперията на гърдите на Богородица.
През 1972г. душевно болен мъж удря скулптурата с чук и я поврежда,след което е защитена с прозрачен брониран панел.
Не знайно защо ,но явно поради огромния интерес и заради предстоящата литургия,Пиета беше заградена и запердена,но все пак отдалеко успях да я зърна през един малък процеп в завесите.

с такива драперии бяха запердили целия десен кораб

Куполът на базиликата е архитектурен шедьовър на Микеланджело.
В далечния край на портика има асансьор,който срещу заплащане ще ви изкачи до нивото на статуите над фасадата.Оттам нагоре по вътрешна стълба ,която е еднопосочна и тясна,можете да стигнете върха на купола.
Гледката от високо е заслужена награда за изнурителното изкачване,но ние и от това бяхме лишени.
Добре,че вече бяхме компенсирали подобно преживяване с качването си на площадката на монумента Виктор Емануил,а в следващи дни не ни се идваше пак да  минаваме през скенерите,и без това програмата ни за всеки ден бе плътно планирана.
 

 Площад Св.Петър ,проектиран от Джан Лоренцо Бернини по поръчка на папа Александър VІІ Киджи,е единодушно признат за архитектурен шедьовър.Пространството е обрамчено от две колонади с 284 дорийски колони и 88 четириъгълни колони,наречени пиластри,над тях има 140 скулптури.Фасадата на храма е украсена със статуите на Христос,св.Йоан Кръстител и единадесетте апостоли.От двете страни на стълбището са статуите на св.Петър и св.Павел.

египетския обелиск

По средата на разстоянието между обелиска и всеки от фонтаните на земята има по един каменен диск с надпис: Център на колонадата.
Ако застанете точно върху диска ще видите как 4-те реда колони от съответния полукръг се подреждат в един ред.

поглед към колонадата от диска

От централния балкон на фасадата папата отправя коледното и великденското послание.
Оттук се оповестява и избирането на нов папа.
Ние папата не видяхме,но поне един кардинал за цяр зърнахме :)  :

Ватикански музеи 

На горната снимка ,направена към 13,30 ч.,когато излязохме ,се вижда опашката от чакащи пред входа на Ватиканските музеи.Сутринта на идване не я снимах,но по същия начин започваше от края на стената долу в дъното - множество хора, строени поне по трима на ред.

Много малко вероятно е да имате късмета да го няма това стълпотворение,

особено в активния сезон,а в Рим малко по-слабо активни са само месеците ноември,януари и февруари.

Т.е. ако искате да се застраховате против часове висене,за да влезете, ви препоръчвам да си направите предварителна on line резервация .

Е,ще платите 4 евро горница над цената на билета,който и без това е 16 евро на калпак ,но според мен това ще е една много благоразумна инвестиция.

Щом влезете през входа и се изкачите с ескалатора ,вдясно е Пинакотеката,която е художествена галерия.
Можете да излезете на прилежащата тераса и да се насладите на красивия двор или направо да слезете в него.

За Сикстинската капела се минава през Вестибюла на четирите врати ( Vestibolo dei Quattro Cancelli) .Обърнете внимание на двора с шишарката.

дворът с шишарката

това не е шишарката ,а въртяща се статуя във форма на златно кълбо

През него се влиза в  Пио-Климентовия музей,където освен статуи и бюстове,има великолепни саркофази.

В този на снимката долу е била погребана св.Елена,майката на император Константин.

                       

                           Ето го и прочутият Лаокоон в оригинал.

Намерен е на хълма Есквилин през 1506 г. Скулптурната група изобразява историята на троянския жрец Лаокоон и синовете му,разказана от Вергилий в Ениада - Лаокоон предупредил троянците за дървения кон,което разгневило Атина и тя изпратила две огромни змии да убият него и синовете му.

мумия в египетския музей

На втория етажи тръгнете по дългия коридор,разделен на три части-Галерията на канделабрите,на гоблените и на географските карти,от които може да се видят владенията на Италия през 80-те години на 16 век.

галерията с географските карти

Таванът е изрисуван изключително впечатляващо.
Изобщо във ватиканските музеи врат да ти е здрав,защото всички тавани са невероятно пищни и красиви,и със сигурност ще зяпате нагоре многократно.

От прозорците се виждат градините на Ватикана.

Залата в края води до стаите на Рафаело.Изписани са по поръчка на папа Юлий ІІ .

стаите на Рафаело

По пътя към Сикстинската капела се отбийте в Покоите на папа Александър VІ Борджия .Според Уикипедия ,цитирам:

"След като Александър VI Борджия умира, обкръжаващата атмосфера  на ненавист и страх е в такава степен, че папа Юлий II и всички негови приемници отказват да заемат апартамента на Борджия във Ватикана, който остава забравен до 19-ти век. "

Сикстинската капела е била личен параклис на папите.Тук и до днес от векове наред се провежда избора за нов папа.

Страшният съд в Сикстинската капела

Микеланджело рисува тавана от 1508 до 1512 г . легнал на скелето.
Отначало приел поръчката без особен възторг,защото смятал себе си по-скоро за скулптор,отколкото за художник,а и му се искало да довърши гробницата на папа Юлий ІІ в базиликата "св.Петър в окови" ,за която ви споменах в част І .

Амбициозният му проект "Сътворението" включва десет редуващи се главни сцени:Отделянето на светлината от мрака,Сътворението на слънцето,луната и планетите,Отделянето на земята от морето,Сътворението на растенията и животните,Сътворението на Адам,Сътворението на Ева от реброто на Адам,Изгонването от райската градина,Жертвоприношението на Ной,Потопът и Пиянството на Ной.

Страшният съд на стената е рисуван от Микеланджело от 1534г.  до 1549 г. по поръчка на папа Павел ІІІ.

Снимките ми са с много лошо качество,защото са абсолютно забранени,
следят стриктно и правят забележка.Още докато си насочвах апарата и  от охраната ми подвикнаха да не снимам,та после в търапаната крадешком щракнах само тези две "пози" .


Случайно попаднах на този блог,където дамата е направила също много пространен преглед  на посещението си във Ватикана,така че ако ви се разглежда още непременно го посетете,снимките й дават много богата представа. 

А това са предишните три части от разказа ми за Рим:

Рим-част І
Рим-част ІІ
Рим-част ІІІ

патладжан с пилешко филе и сирена

     

За това ястие дължа благодарности  на  Ани и Руми !
И при двете е страхотно представено,а аз май повече се доближавам до варианта на Ани.
У дома винаги гледам да имам набор от разни сирена и в случая избрах моцарела и качота.
Едва ли има нужда да подчертавам колко е вкусно,защото това е една много често срещана и много харесвана комбинация от патладжан,домат и сирена,но в случая с добавеното пилешко ще бъдат във възторг и любителите на месните блюда.
Друг вариант на това ястие могат да бъдат  патладжанените принцеси,
където пилешкото бон филе е заменено с кайма.

Продукти:

1 едър патладжан
около 500 гр. пилешко бон филе
моцарела и качота* - общо около 200 гр.
листенца босилек,сол,черен пипер,сушен риган
1 с.л. горчица
3 с.л. къри сос
зехтин

* сирене Качота продават в Лидъл ,може да замените с кашкавал 

Приготвяне:


Застелете плитка тава с хартия за печене.
Измийте патладжана и го нарежете на филийки по дължина.Посолете ги от двете страни и оставете за 15 мин. ако има соланин да се отдели.
Измийте патладжана и го подсушете.
Подредете слайсовете патладжан в тавата и ги намажете със зехтин.

Сложете да се запекат в загрята на 200 гр. фурна за 10 мин.
Мариновайте бон филето със сол,черен пипер,зехтин,горчица и сос къри.

Извадете тавичката от фурната и върху всяко парче патладжан подредете по 1-2 бон филенца.

Върнете във фурната за още 10 мин.

Накрая подредете отгоре по резен домат и сирена,листенца босилек и сушен риган,и върнете във фурната до запичане на сиренето.

Страхотна вкусотия,а пилешкото се запазва изключително сочно от домата.

желе от пъпеш и продуктите на др. Йоткер - един отличен избор

Днес имах удоволствието да получа подарък от представителите на марката Др. Йоткер и бързам да благодаря най-сърдечно на г-н Петър Енчев за поканата да се запозная с някои нови техни продукти !

Др. Йоткер е марка,която едва ли се нуждае от представяне и реклама,
защото е  доста популярна,утвърдена на пазара,предпочитана заради постоянното и високо качество.
Ползвала съм почти всичко от техния асортимент и то с успех и съм била винаги доволна.
У дома винаги имам от трите вида течни есенции-лимон,ванилия и ром и съжалявам,че нямат портокалова такава,а толкова я харесвам. Всъщност мисля,че съм виждала извън България,че се предлага,не знам защо у нас не се.
Друго,което имам в наличност в сладкарския шкаф неизменно,това са бакпулвер,какао,желатин,сода бикарбонат,пудинги разни,крем Оле - ванилия и шоколад.
Харесваме и кремчетата Його.

Онова,което открих наскоро в собствен опит и горещо съжалих,че съм се забавила толкова много са гел-фиксовете за конфитюри и желета.
Миналата година ви представих конфитюра от сини сливи и този от праскови .
Това,което ме очарова при тези фиксове е,че те напълно задоволяват изискванията ми към подобен тип продукти :
* мога да си направя сладко с колкото захар ми понася,т.е. с много по-малко от общоприетите кило плод-кило захар ( брррррр,ужас )
*стават гъстички,не ми се разтичат на филийка или в палачинка
*задължително си ги ароматизирам с повечко ванилия,понякога канела или ром,портокалова есенция-зависи какво желе правя и какъв аромат ще му подхожда
*плодовете се запазват осезаеми на вкус,не са разварени
*цвета на конфитюра - е такъв купешки още не съм виждала - ярък ,
натурален,прекрасен
* ползвам ги в щрудели,кифлички и козунаци,сладкото не се разтича при печенето,а изделията не стават клисави

Тази година вече си направих от кайсии,ягоди и череши ( не съм ги снимала,че все по късна доба ги майсторя ).
Остава ми да затворя пак малко от праскови и сини сливи.
Все още не съм ви показвала онова желе от пъпеш с ванилия и есенция портокал,което ви анонсирах тук миналата година,ето го :

Всъщност  то ми се получи малко по-рядко,подобно на плодов сос и с него съм снимала един крем в чашки,който обаче не се знае в коя петилетка ще сколасам да покажа.
Това сега няма значение де,исках да отметна,че благодарение на този подарък си дадох сметка,че гел фиксовете са два вида - Класик и Екстра.
Също благодарение на изпратените книжки с информация за продуктите и рецепти установих,че за повече гъстота на желето е добре освен фикса да се добави и пакетче лимонена киселина.

От същите пък книжки,където има страхотни идеи и комбинации за конфитюри като например кайсиев конфитюр с мента или пиян конфитюр от нектарини със сладко бяло вино Просеко,научих,че този гел-фикс Класик може да се използва и за направа на плодови ликьори.
Още две рецепти са жестоко атрактивни за небцето,а именно кетчуп с френско грозде и салса от боровинки за барбекю.

Фиксовете за кисели краставички и туршии ми бяха известни,но не се бях зачитала в тях.Вече смятам,че биха ми били полезни.

                               Новост  ми е продукта Компот фикс.

Трябва да призная,че в началото на семейния живот съм правила компоти.
Постепенно обаче взе да не ми се занимава,най-вече заради тегавото стерилизиране на бурканите.
Ето че Йоткер са ни отменили и в това отношение с този нов фикс,който елиминира нуждата от подваряване на компотите.
Остава да го изпробвам. :)

Друга новост за мен е бурбонската ванилова захар - не съм я  виждала все още в търговската мрежа. 

Още докато отворих пакета с изпратените продукти,моята госпожица възкликна с широко отворени очи - "Иееее,това е супер яко!" и на момента искаше да си направи крем Оле с ягода,който също не бях купувала до сега.

Още веднъж благодаря на Петър Енчев за изпратената колекция продукти и книжки!