мъфини-хлебчета с чушка и маслини

 
 
 Идеята за тази рецепта дойде преди повече от година от прекрасните мини хлебчета с чедър на Диди Бунова.

Аз ги направих без чедър,защото нямах в момента,но ако вие имате сложете непременно-така ще станат още по-богати на вкус и цвят!

Продукти:

300 мл. айрян

20 гр. разтопено масло + 20 мл. олио или зехтин

2 яйца

1/4 ч.ч. пшеничен грис

около 2 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

2 ч.л. сол

червена и зелена чушка,парченца маслини,магданоз,
1 стрък пресен лук,червен и бял пипер




 

Начин на приготвяне:

В купа смесете сухите съставки-брашно,сол,грис,бакпулвер.

В друга купа разбийте яйцата и ги смесете с айряна ,маслото и олиото.Към тях добавете нарязаните на ситно чушки,лук,маслини,магданоз,червен и черен пипер.Накрая постепенно добавете сухата смес и разбърквайте с шпатула.В зависимост от големината на яйцата и гъстотата на айряна,ако има нужда може да добавите още малко брашно,целта е да получите стандартно кексово тесто.

Разпределете в подходящи формичики и печете до суха клечка в предварително загрята на 170 гр. фурна.

Когато са готови хлебчетата ги оставете да се охладят върху решетка.

 Получиха се много ароматни и пръхкави хлебчета.

 Благодаря на Диди за споделената рецепта!

сочен сладкиш с круши и извара

 

Днешната рецепта е за един много сочен сладкиш,който ако ви изглежда леко какаов,а в рецептата виждате,че липсва такова,не си мислете,че съм го пропуснала.
Цвета идва от ябълковото и от брашното от рожков най-вече,което наподобява цвят и вкус на какао.
Много от другарите-съмишленици-кулинари познават брашното от рожков и го ползват,но пояснявам по-горе за онези,които не са го срещали.

Продукти:

250 гр. извара
2 яйца XL
50 мл. олио + 50 мл. топено масло
1/4 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. кафява захар
50 мл. прясно мляко
1 ч.ч. бяло брашно
2 с.л. ябълково брашно *
2 с.л. брашно от рожков *
1 ч.л. канела
1 п. ванилена захар
1 с.л. ром
1 п. бакпулвер
1 голяма круша
1/4 ч.ч. орехи

1 ч.ч. = 240 мл.

* ако нямате ябълково и рожково брашно заменете ги със същото количество бяло брашно
* ако все пак искате сладкиша да има какаов цвят и вкус заменете рожковото брашно с какао

Приготвяне:

Пасирайте изварата и яйцата до гладкост.
Добавете прясното мляко,олиото и маслото,меда и захарта и разбийте отново.
В купа смесете брашната,канелата,бакпулвера и ванилията.
Добавете ги към млечната смес и разбийте отново.
Накрая ароматизирайте с лъжица ром и сложете кубчетата обелена круша и нарязаните на едро орехи.
Разбъркайте с шпатула и изсипете сместа в тавичка с диаметър ф 26 ,която предварително сте намазали с масло и поръсили с брашно,или напръскали със спрей за печене.
Заравнете и сложете да се изпече в загрята на 175 гр. фурна без вентилатор до суха клечка.
Не препичайте сладкиша.Той няма да бухне много,защото изварата го прави тежък,но пък точно заради него е много влажен и мек.
Изключете фурната и го оставете на отворена вратичка 5 мин.
После охладете формата на решетка за още 10 мин. и след това го освободете от нея и поръсете с пудра захар.
Нарежете на парчета охладен.

По принцип сладкиша е толкова сочен,че не се нуждае от гарниране,но аз го съчетах успешно с любимата ми добавка за кексове-подсладена квасена сметана.

дип от патладжан и печени чушки

 

 Днешната публикация ще е малко сборно-отчетна,в която главен елемент е разядката .

За по-богато меню съм добавила  все любими неща - супа ризи-бизи,

 

 

мини-пици с песто Дженовезе 

и за десерт -бисквитките с шоколад и кокос.

Познати,лесни,бързи за приговяне рецепти .

  

Този  дип си харесах  миналата година от рецептите на Ева.

Тъкмо имах заделен един изпечен и замразен патладжан и нейната идея ми хареса.

Внесох известно изменение в хода на приготвянето,но все пак подстрекателството е много ключов фактор,така че,Еви,моите благодарности!

Продукти:

1 патладжан
2 -3 печени червени чушки
1 каф. ч. смлени орехи
2-3 с.л. едро смляна качествена лютеница
зехтин,черен пипер и сол на вкус


Приготвяне:

Измийте и обелете патладжана.Надупчете го и го накиснете за 30 мин. в подсолена вода да си пусне горчивия сок.
Подсушете го и го изпечете във фурната върху хартия или в плик за печене.
Като се охлади го блендирайте с печените и обелени чушки,лютеницата,малко зехтин,черен пипер и ако има нужда щипка сол.
Накрая добавете орехите,разбъркайте и сервирайте.

За пицата замесете тесто  по  тази рецепта .
Разточете  втасалото тесто върху набрашнен плот,нарежете на правоъгълници или квадрати и намажете с песто,а ако ви се занимава можете да изрежете с чаша или ринг кръгчета за мини-пицети.
Подредете отгоре любими добавки и сирена, и изпечете на 200 гр.

Продуктите за гарниране са ясни - 

песто Дженовезе,маслини,гъби,кашкавал и свежо козе сирене.

сладкиш с грис , ябълки и круши

 
   
 Сто процента знаете тази рецепта и повечето от вас сигурно я правят от доста време.

За първи път мисля,че я срещнах тук.И въпреки пре-дългите коментари и отзиви дълбоко загнездените в мен съмнения относно крайния резултат не се разсеяха и го подминах.

Втората ми среща с въпросния десерт беше по телевизията,не помня точно в кое предаване,май при Звездев,гост беше Алиса Софиянска и го направи.

Да,видях нагледно технологията,и въпреки това  все не вярвах,че от поръсване на съставки,а не разбъркани,ще стане нещо читаво .
Все ми се струваше,че сладкиша ще е много сух.

А аз след прекалено сладките десерти най-не обичам сухите такива.

Третият път,преди година, много убедителен тласък ми даде Вики,когато представи нейния икономичен сладкиш с ябълки и круши.
Няма да крия,пък и то се вижда в коментарите,попрепитах я за моите съмнения,но тя ме окуражи да опитам.А и снимката й беше доста красноречива,сладкиша изглеждаше толкова пръхкав,лек и въздушен,та нямаше повече място за отлагане.

Направих го по нейната рецепта.

Вики,хиляди благодарности!

Ако не беше ти и твоята изкусителна фотография още нямаше да сме го опитали,а той се оказа.............невероятно вкусен,много ароматен и най-главното- много по-сочен от всеки друг стандартен кекс или сладкиш.

Продукти:

за сухата смес:

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. грис

3/4 ч.ч. захар

1 бакпулвер

1 ванилена захар

2 ч.л. канела

за плодовата смес:

2 ябълки

2 круши

1 с.л. канела

1 капсула есенция ванилия

отделно за поръсване :

120 мл. смес от разтопено масло и олио

едро счукани орехи
стафиди

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

В купа разбъркайте сухите съставки ,за да се хомогенизират равномерно.

Разтопете малко масло в мерителна чаша и допълнете до 120 мл. с олио.

А можете да го направите и само с масло,или само с олио.

Плодовете рендосайте и разбъркайте с ароматите .

Тавичка застелете с хартия за печене.На дъното намажете с масло.
Започнете да редувате двете смеси.
Поръсете дъното на тавичката с пласт суха смес.
Следва ред плодова смес ,полейте със струйки от мазнината ,поръсете стафиди и орехи.
Отново поръсвате от сухата смес,после плодова,мазнина,орехи и стафиди.
Не съм следила точно колко пласта станаха,мисля,че повече от 3.Накрая завършвате със суха смес.Поръсвате останалото масло ,орехи и стафиди,и печете в предварително загрята фурна на 170 гр.

Не съм проверявала с клечка,просто на допир трябва сладкиша да се усеща уплътнен.
Поръсете го с пудра захар и го оставете  да изстине напълно преди да го разрежете ,защото  докато е горещ е  рехав,но после ще стегне .

Забележка: Когато настържете плодовете, от тях ще се отдели сок.Не го отцеждайте в никакъв случай - слагайте и от него между пластовете.Така със сигурност сладкиша ви ще бъде сочен,сочен и пак сочен.

На финала на днешната публикация искам да благодаря сърдечно и от страниците на блога на Иглика за изпратените ми корени малини,които веднага засяхме и поливаме редовно с надежда да се хванат ,защото са от сорт,който дава плод пролет и есен!
Знаете,че подобни жестове на внимание и взаимопомощ са ми особено ценни и изпълват със смисъл и съдържание цялото това упражнение,
наречено "личен блог".

*******************************************************************

Ето повторение на сладкиша от есента на 2014 г. :

бързи изварени питки с шоколад

   

     
Навярно още от заглавието ще ги познаете на кого са,но нека и аз да отбележа с благодарност рецептата на Юлка,защото тези питки освен,че наистина са бързи,са й страшно вкусни !

Често съм ви казвала,че у дома са свикнали да изчакват фотосесията и да не ме припират.
Много рядко се налага да браня "експонатите" ,преди да съм ги "увековечила" за  блога. :))
За тези питки се наложи да бдя като майка орлица,докато си направя едно бързо кафе и да подготвя подноса .
Разбира се,по една утешителна питка беше дадена предварително на обичайните дегустатори само мир да има и да дочакат да падне ембаргото и над останалите бройки. :))

Аз вместо извара ползвах наличното в момента у дома крема сирене,а едни белтъци,които се мъдреха останали от друга рецепта по необходимост замениха прясното мляко .

Ето и моите продукти:



2 ч.ч. брашно
250 гр. сирене крема Жоси
2 белтъка
6 с.л. олио
130 гр. захар (може и повече )
1 п. ванилена захар
1 п. бакпулвер
1 с.л. подправка за меденки ( или заменете с 1 ч.л. канела )
малка щипка сол
100 гр. натурален шоколад
1 жълтък + 1 с.л. олио

Приготвяне:

В купа сложете брашното,ароматите,бакпулвера,щипчицата сол и захарта.
Нарежете шоколада на кубченца или използвайте такъв на капки.
В друга купа разбийте за кратко белтъците,олиото и  крема сиренето. Към тази смес добавете наведнъж сухите съставки и продължете да разбивате на бавна скорост с бъркалките за тесто.
Когато съставките се хомогенизират добавете кубчетата шоколад и леко разбъркайте с шпатула,докато шоколада се поразмеси и разпредели в тестото. 

Топвайте си пръстите в олио и оформяйте топчета от готовото тесто.
Подредете сладките на разстояние върху тава,покрита с хартия за печене.

Намажете ги отгоре с жълтък,смесен с лъжица олио.
Изпечете питките в предварително загрята на 175 гр. фурна,долен реотан с вентилатор.
Проверете готовността им с клечица,трябва да излиза суха.

Имайте предвид,че питките докато са горещи ще се усещат още меки и сякаш малко недопечени в средата,но докато се охлаждат ще се стегнат,затова внимавайте да не ги препечете и изсушите.

зелева салата с риба тон и заквасена сметана,смокини с Бри и пица със смокини

   

Тази салата опитах два дни след като Катето я направи и представи.
Обичайно като си харесам нещо някъде и ми се загнезди в главата като идея може да стои там и да отлежава бая дълго време :) .
Обаче понякога учудващо бързо реагирам и реализирам набелязаното.
Както в този случай.
Много ми хареса предложението й,а и тези дни гледам основно да се изхранавам със салати,сещате се защо :) .
Не мислете,че съм особено постоянна и волева,като ми писне му отпускам края и си доставям нерегламентирана наслада като например с тези смокини с бри,които са ми хит това лято,

както и сладката пица с моцарела и смокини - тя пък стана неразделна финална част,когато реша,че е фамилния ден за пици. :)

Поотпуснах се днес с приказки,но то е защото по салатата няма кой знае какво за разказване,освен,че е толкова сполучлива,че вече навъртя поне 4 издания в различни съчетания,пък и при толкова снимки все нещо трябва и да напиша,нали,хехе :) .

 

Продукти:

прясно българско зеле или  от китайското
консерва филе от риба тон в зехтин
малка кофичка квасена сметана
копър,сол ,щипка черен пипер
добавки по желание : сладка царевица,печени чушки,натрошено краве сирене,настърган кашкавал,кубчета моцарела

 
Приготвяне:

Нарежете зелето на ивици,ако е нужно намачкайте го леко.
Посолете го и поръсете с пресен копър.Може да настържете и морков.
Сложете си една или няколко от изброените добавки по ваше желание,аз съм ги проверила всичките,става супер вкусно.
Сложете 1/2 кутийка филе от риба тон на порция и полейте леко от зехтина,в който е мариновано филето.
Сметаната посолете и овкусете с черен пипер и копър.Добавете я към салатата непосредствено преди сервиране.

Естествено,когато салатата не е за снимка изобщо не си играя да я подреждам,и си я разбърквам,за да се разпределят продуктите и сметаната равномерно . 

Кате,благодарско за хубава идея,дойде ми добре дошла! :)

Смокините са запечени с парченца сирене Бри,поръсено с щипка млян кориандър и сушена горска мащерка.

 Пицата е с домашния ми конфитюр от сини сливи,поръсена с орехи и моцарела,резени смокини.