Страстни сладки прегрешения при Еликсир

Приятели,

отдавна имах желание да поканя да ми гостува в блога един от моите най-близки съмишленици-блогъри,а именно Вени от Страстни сладки прегрешения и още нещо...

В блогването сме "колежки" от една година,но ние с нея си комуникираме по-отдавна и през това време сме си споделяли много неща и за рецепти,и за кулинарията,за любимата ми Австрия,но най-вече за семействата,за бизките,за моменти на лични драми и на радости!

Вени е много мила и отзивчива,много чувствителна и ранима,много сърдечна и обичаща!
Страшно много кулинарен опит съм почерпила от нея,от нея съм получила много ценни съвети и знания за тайнството и технологията на козунакоправенето,на месенето на теста с мая,към които аз преди да се осмеля да започна да правя, таях невъобразим страх от провал .
Благодарение на нея и още няколко души разбрах,че печенето на хлябове,питки,тутманици и козунаци не е чак такава "мисия невъзможна",колкото страха чертаеше в съзнанието ми от дълги години.

Освен това се оказа,че с нея вкусовете ни и предпчитанията към десертите и тестените абсолютно си съвпадат.И тя като мен обича обилно кремести сладкиши,не е фен на прекалено сладкото и е много умерена със захарта.

Със сигурност,ако имах възможност да опитам от приготвените от нея сладки прегрешения биха ми се усладили и биха ми легнали на небцето перфектно.

Както онази превъзходна баклава или чийзкейк,направени по нейните рецепти,или прекрасните й козунаци- винаги еталон за безкрайни конци,пухкави,мекички и с разкошни пълнежи.

Освен на кулинарни теми много по-често си комуникираме и относно преживелици около нашите семейства,и двете взаимно се радваме,когато близките ни са добре,или се подкрепяме,когато ни налегнат грижи и тревоги.

Вени е намислила да ни поизостави,приятели,но аз вярвам че ние с вас ще я убедим,че ще ни липсва много както самата тя с нейните винаги топли и ласкави коментари,така и с нейния опит и чудни рецепти!

А сега се настанете удобно и се отдайте на великолепни и.....

....Страстни сладки прегрешения при Еликсир

Ех, как звучи само…

А и като си помисля, колко много може и колко сладко може да се прегрешава при Еликсирчето, направо ми идва да започна и няма да се сетя да спра. Не искате ли и вие да прегрешите с нас?  

Както повечето от вас знаят, аз съм на прага, така да се каже, да изляза в ранна "пенсия" по отношение на блоговата ми дейност. Разбира се, не се поколебах да го споделя с вас, при което получих направо изтрезняваща плесница. Еликсирчето, а и не само тя, така ме скастри, публично и лично, че за сега оставям мисълта за пенсия на малко по-заден план и ще се опитам да се взема в ръце, поне за сега.

И така, наред със скастрянето, Роси ме покани да гостувам в нейният божествен блог "КУЛИНАРЕН ЕЛИКСИР", който всички вие познавате прекрасно. Тя е и тази, която е причина днес да съществува и блогът "Страстни сладки прегрешения и още нещо..." Много лични съобщения се размениха между нас, докато се реша да направя свой собствен блог, където да споделям с всички вас, моите любими рецепти.

Мила Роси, искам да ти благодаря за сърдечните   думи, за обичта, за помощта и за всичко, което направи и правиш за мен.  Винаги намираш най-точните и прекрасни думи да ме ободриш, да ме мотивираш и да ми напомниш, че на този свят има не само лошо, но и добро и си струва точно заради това добро да продължаваме напред и да не се отказваме.

         БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛА МИ ПРИЯТЕЛКО!  ♥ ♥ ♥

Да е на гости на Еликсир човек, е трудна задача, много трудна. Нейните публикации са прекрасно оформени, снимките и´ са перфектни, а кулинарните и´ творения са истински еликсир както за очите, така и за душата, и за небцето. Еликсир, от който, когато човек опита, се опиянява за цял живот.

Трудно е нали, трудно е да донесем със себе си един такъв еликсир, когато сме на гости на Еликсир. Да опита до донесе човек обаче, може винаги, нали?

Затова моят опит е в посока на една от любимите теми на Еликсирчето, една идея родила се в желанието ми да я зарадвам и да и´ доставя истинска опияняваща наслада. 

Покани ме приятелка добра,

на гости кафето и´ да подсладя. 

А аз летях из мъглата в нощта

и не намирах пътя към стабилността,

но тя ме хвана за ръката

и ме върна на земята.

Каза ми да забравя злото

и да се съсредоточа в доброто,

че то единствено ни дава сила

да творим с усмивка мила.

Еликсир приятелко добра,

на теб посвещавам

тази сладост неустоима

с омаен крем опиянима,

за теб приготвенa от сърце

да подслади твоето небце.

ЗАПОВЯДАЙТЕ НА...

ОМАЙВАЩ БУТЕР ЕЛИКСИР

Този сладкиш е едно творение, родило се с много любов и желание да донесе радост и истинска,страстна наслада. Той е опияняващ, омайващ и пленяващ. Насладете се страстно, сладко и всеотдайно на този Еликсир сред моите сладкиши.

Продукти:

1 пак. бутер тесто

250 гр суров кадаиф (ако не намерите, може да го замените с фиде на сарми от най-финото)

50 гр масло

800 мл прясно мляко

200 мл прясно мляко за кадаифа

1 пак пудинг ванилия за 1 л прясно мляко (може и друг пудинг по ваш вкус)

около 50 гр орехи

захар

3 пак. ванилия захар

коняк или лимон

3-4 с. л. пудра захар за глазура

Приготвяне:

Кадаифа се поставя в тава. Маслото се нарязва на малки тънки парченца и се разпределя върху кадаифа. Пече се при 180°С, докато се зачерви добре, като от време на време се разбърква, за да може да се зачерви и долният слой. 5 минути преди да се е изпекъл кадаифът, се прибавят орехите нарязани на дребно. След като се извади от фурната, веднага се залива с 200 мл подсладено прясно мляко и се разбърква.

 

 

Бутер тестото се разделя на две равни части и се надупчва с вилица, за да не се надуе при изпичането. Пече се при 180°-200°С докато се зачерви добре. След като и бутер тестото се е охладили напълно, се приготвя пудингът, който се прави по гъст, или пудинг за 1 л мляко се приготвя със само 800 мл мляко. Ако сте решили да ползвате пудинг ванилия, може да му прибавите и допълнителни аромати по ваше желание. Например лимонов/портокалов сок или настъргана кора от тях, канела, карамфил и джинджифил, или коняк, ром или амарето, разтворимо кафе или капучино на прах. Възможностите наистина са неизчерпаеми. Оставям това вие сами да решите. Аз прибавих още 3 пакетчета ванилия захар в пудинга.

За този сладкиш е добре да имате откопчаваща се форма. В случаят аз ползвах една специална разтягаща се рамка и една стъклена поставка, която ми служи преди всичко да режа върху нея. Аз обаче я поставих върху голямо парче хартия и я сложих в рамката, като след това стегнах рамката по краищата на формата. Така се получи правоъгълен съд с необходимите на мен размери.

На дъното на съда се поставя единият блат от бутер тестото и се сипва половината от пудинга. Отгоре се разпределя полуомекналият кадаиф и върху него пък се изсипва останалата половина пудинг и се разпределя равномерно върху кадаифа. Най-отгоре се поставя втората бутер кора, като предварително се  нарязва на форми по желание (квадрати/ромбоиди) или кората може да се натроши, както аз направих, просто за красота. Така приготвеният сладкиш се оставя за поне една нощ в хладилника. За по-лесно отделяне на сладкиша от стените на съда, се прекарва остър нож, който е намокрен с гореща вода.

Към пудрата захар се прибавят няколко капки коняк, ром или лимонов/портокалов сок и с нея се напръсква сладкиша отгоре. Аз ползвах лимонов сок, който придава от една страна много свеж вкус, от друга убива донякъде голямата сладост на сладкиша и го прави много свеж и приятен.

Ако сте оставили кората цяла, може директно да я намажете с глазурата от пудра захар. Може да оставите сладкиша и така, но без тази глазура вкусът му е някак недовършен и горната част на бутер тестото е много суха, солена и невкусна.

P. S. Кремът може да бъде и без варене, например крем Оле на Dr. Ötker или крем от кондензирано мляко, маскарпоне, или друго прясно сирене, но непременно с мека, креместа структура, за да може леко да попие в бутер тестото и кадаифа и да може кадаифа да омекне колкото му е необходимо, за да е вкусен, а бутер тестото да попие съвсем леко от кремът и така вкусовете от крем, бутер тесто и кадаиф да се прелеят приятно и вкусно.

Първоначално бях много песимистична към този сладкиш. От известно време обмислям как да направя кадаифа по друг начин, че хем да е вкусен, хем да не е толкова сладък, както се приготвя по традиция със захарен сироп. Не допусках дори и аз самата, че може да ми хрумне един такъв сладкиш, с толкова нежен и в същото време освежаващ вкус. Идеята ми хрумна и въз основа на това, че Роси много харесва кремести сладкиши, но не много сладки. Така че комбинирах Росините предпочитания с моето желание да приготвя кадаиф по един различен от традиционния начин. Така се роди този „ОМАЙВАЩ ЕЛИКСИР“, който е едно прекрасно съчетание с кафе, чай, мляко или сок. А според мъжете отлично би му паснала и чаша Sekt.

♥ ♥ ♥