плодова пита без яйца

Тази рецепта на Таня ми влезе в ума моментално щом я представи миналото лято !

Нямах търпение да я опитам и много скоро намерих време да я приготвя.

От бързане и нетърпение обаче пропуснах да си набрашня тавичката,в резултат на което сладкишът залепна зверски.Начупи се при изваждането и грам не ставаше за снимане.
А преди това направих толкова постъпкови снимки,та си казах-ееее,няма да я бъде тая,ще се прави пак! :)

Питата, на която й се развали фасона ,си я хапнахме от сладко по-сладко,нищо че се беше начупила.

Та в този случай снимките от подготовката са от първия опит,а резултатът- от втория.

Продукти за форма с диаметър  26 см :

170 мл. прясно мляко

100 гр. захар

60 мл. олио

около 210 гр. брашно

1 бакпулвер,1 капсула есенция цитрон,1/2 капсула есенция ром
1 п. ванилена захар с аромат на лимон

3 нектарини

Начин на приготвяне:

В купа пресях брашното,добавих другите сухи съставки и есенции.Отмерих прясното мляко и олиото, и ги добавих при сухата смес,хомогенизирах.Получава се гъсто,лепкаво тесто.
Подготвих прасковите,нарязани на полумесеци.

Първият път не бях разбрала точно превода и процедирах така:

Половината от тестото разпределих равномерно в тавичката:

аз забравих,но вие освен маслото непременно набрашнете формата  или  най-добре ползвайте спрей за печене

парчето пекарска хартия служи за по-лесно изваждане на сладкиша,защото формата не е откопчаваща

Върху него подредих половината прасковени резени и сложих да се пече в загрята на 170 гр. фурна за около 5 мин.,колкото да се захване тестото:

След това извадих тавичката от фурната,разпределих равномерно останалата половина тесто и подредих другите резени нектарини:

Върнах да се доизпече,до суха клечка.

На следващото правене реших пак да прегледам рецептата на Таня,и тогава дейстах така /този път ползвах откопчаваща форма,намазана с масло и облицована по дъното и стените с пекарска хартия /.

Разпределих половината тесто и сложих да се пече за 5 мин. в загрята на 170 гр. фурна.

Извадих тавичката,подредих половината резени нектарини,разпределих останалото тесто и завърших отгоре с другите плодове.
Върнах да се изпече до суха клечка.

И в двата случая сладкиша беше чудесен!
Харесва ми и това,че плодовете са на два реда и се усещат много по-осезателно,отколкото в онези сладкиши,където са само отгоре.
Провалите си имат и хубавите страни - два пъти си подсладихме душичките,а и с тази рецепта приключи веднъж завинаги сагата с намаслени и набрашнени тави и форми,защото от тогава ползвам  спрей за печене.

Таня,благодаря за рецептата,много ни хареса сладкиша!