С орехово реване на гости на Гери

      
Въпреки,че вече съм била гост в няколко блога,което винаги ме е правило много поласкана и щастлива,този път поканата на Гери ме изненада тотално,защото познанството ни с нея е наистина съвсем от скоро.
Когато има при мен коментар от нов ник го проследявам ,за да разбера кой е новият ми гост.
Отвърнах на вниманието й своевременно,още повече,че представяше в блога си рецепта,която си е харесала при мен.
Така се "запознахме" и аз нали знаете колко съм досадна и настоятелна на тема проверка с дума я  посъветвах да я махне за улеснение на коментиращите.
След последвалата кратка кореспонденция явно си допаднахме и на финала Гери ме зарадва с настоящата покана да бъда нейн първи гост,за което най-сърдечно й благодаря!
Какво мога да кажа за Гери - съвсем малко за сега,но надявам се с времето ще науча повече,което няма да е трудно предвид стилистиката на блога й и желанието да споделя с пространството чувства и мисли,които са й актуални.
Знам вече,че е млад,енергичен човек,студент по журналистика с позиция и дар слово,че си озаглавява кулинарните рецепти по най-нестандартния начин,който съм виждала до сега,че кулинарства и снима страхотно!
Мила е,звучи искрено,естествено.....оставям и на вас да навлезете в нейния сват - Мус от краски и мечти  и да изградите своя собствена представа за Гери.
А аз днес съм й приготвила един мил спомен от моето детството,а именно  - реване.

                                  

                                       Орехово реване

Тази рецепта на Берина имам записана от преди няколко години и най-после намерих добър повод да я направя,защото в детството ми реването беше един от малкото поносими за моя вкус соц. десерти и го харесвах много.
По принцип знам,че реването се прави с равни части брашно и грис,за да е пухкаво и пръхкаво.Като започнах да правя сместа видях,че по рецептата на Берина освен тях се слагат и смлени орехи.На снимката на нейното реване орехите не се отличават като при мен,може би са били много фино смлени.
Моите са не като брашно,а като за поръсване на торти и сладкиши.
И въпреки,че сложих едва 60 гр. те личат много добре в структурата на реването.
Затова го нарекох Орехово реване,но ако вие искате класическия вариант пропуснете орехите и сложете само брашно и пшеничен грис,като запазите общото количество сухи съставки. 

 

Продукти:

3 големи яйца
1/2 ч.ч. захар ( ако обичате по-сладко сложете повече)
100 мл. олио ( моето е от гроздови семки)
200 мл. прясно мляко
150 гр. бяло брашно
150 гр. пшеничен грис
60 гр. смлени орехи
1 бакпулвер
2 ванилии
кората на 1 портокал

за крема:
1 крем Його банан на Др.Йоткер без варене
150 мл. прясно мляко
200 гр. заквасена сметана

за поръсване: кокосови стърготини + смлени орехи
за сиропиране:4 ч.ч. вода,2 ч.ч. захар,ванилия,лим. сок (аз сиропирах с компот от белени праскови)

 
Приготвяне:

на крема:
Сложете сухата смес от крем Його в купа заедно с прясното мляко и разбийте с тел или миксер.Добавете квасената сметана,разбийте за кратко да се хомогенизира.Напълнете крема в пош и приберете в хладилника да стегне преди декорирането,докато изпечете и сиропирате реването. 

на кексовата смес:
Разбийте яйцата и захарта ,докато набухнат и изсветлеят.
Прибавете млякото и олиото.Смесете сухите съставки и ги добавете към течните,обединете.
Накрая ароматизирайте с портокаловата кора и ванилията.
Застелете тавичка с хартия за печене или напръскайте със спрей.
Изсипете сместа и заравнете.
Изпечете в загрята на 180 гр. фурна без вентилатор до суха клечка.
Преди печенето трябва да сте сварили захарния сироп и той да е охладен напълно.
Аз ползвах за сиропиране сока от два компота от белени праскови в лек сироп.
Горещият сладкиш се залива със студения сироп и се оставя да попие така,както е в тавичката.
Като се охлади се поръсва със смес от смлени орехи и кокос,нарязва се на квадрати и всяка порция се гарнира с розичка от крема.
Ако и вие сте ползвали компот за сиропиране можете да гарнирате освен с крем и с отцедените плодове.