Приятели,
В блогването сме "колежки" от една година,но ние с нея си комуникираме по-отдавна и през това време сме си споделяли много неща и за рецепти,и за кулинарията,за любимата ми Австрия,но най-вече за семействата,за бизките,за моменти на лични драми и на радости!
Вени е много мила и отзивчива,много чувствителна и ранима,много сърдечна и обичаща!
Страшно много кулинарен опит съм почерпила от нея,от нея съм получила много ценни съвети и знания за тайнството и технологията на козунакоправенето,на месенето на теста с мая,към които аз преди да се осмеля да започна да правя, таях невъобразим страх от провал .
Благодарение на нея и още няколко души разбрах,че печенето на хлябове,питки,тутманици и козунаци не е чак такава "мисия невъзможна",колкото страха чертаеше в съзнанието ми от дълги години.
Освен това се оказа,че с нея вкусовете ни и предпчитанията към десертите и тестените абсолютно си съвпадат.И тя като мен обича обилно кремести сладкиши,не е фен на прекалено сладкото и е много умерена със захарта.
Със сигурност,ако имах възможност да опитам от приготвените от нея сладки прегрешения биха ми се усладили и биха ми легнали на небцето перфектно.
Освен на кулинарни теми много по-често си комуникираме и относно преживелици около нашите семейства,и двете взаимно се радваме,когато близките ни са добре,или се подкрепяме,когато ни налегнат грижи и тревоги.
Вени е намислила да ни поизостави,приятели,но аз вярвам че ние с вас ще я убедим,че ще ни липсва много както самата тя с нейните винаги топли и ласкави коментари,така и с нейния опит и чудни рецепти!
А сега се настанете удобно и се отдайте на великолепни и.....
....Страстни сладки прегрешения при
Еликсир
Ех, как звучи само…
А и като си помисля, колко много може и
колко сладко може да се прегрешава при Еликсирчето, направо ми идва
да започна и няма да се сетя да спра. Не искате ли и вие да прегрешите с нас?
Както повечето от вас знаят, аз съм на
прага, така да се каже, да изляза в ранна "пенсия" по отношение на
блоговата ми дейност. Разбира се, не се поколебах да го споделя с вас, при което
получих направо изтрезняваща плесница. Еликсирчето, а и не само тя,
така ме скастри, публично и лично, че за сега оставям мисълта за пенсия на
малко по-заден план и ще се опитам да се взема в ръце, поне за сега.
И така, наред със скастрянето, Роси ме
покани да гостувам в нейният божествен блог "КУЛИНАРЕН ЕЛИКСИР",
който всички вие познавате прекрасно. Тя е и тази, която е причина днес да
съществува и блогът "Страстни сладки прегрешения и още нещо..." Много
лични съобщения се размениха между нас, докато се реша да направя свой собствен
блог, където да споделям с всички вас, моите любими рецепти.
Мила Роси, искам да ти благодаря
за сърдечните думи, за обичта, за помощта и за всичко, което
направи и правиш за мен. Винаги намираш
най-точните и прекрасни думи да ме ободриш, да ме мотивираш и да ми напомниш,
че на този свят има не само лошо, но и добро и си струва точно заради това
добро да продължаваме напред и да не се отказваме.
БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛА МИ
ПРИЯТЕЛКО! ♥ ♥ ♥
Да е на гости на Еликсир човек, е трудна
задача, много трудна. Нейните публикации са прекрасно оформени, снимките и´ са
перфектни, а кулинарните и´ творения са истински еликсир както за очите, така и
за душата, и за небцето. Еликсир,
от който, когато човек опита, се опиянява за цял живот.
Трудно е нали, трудно е да донесем със себе
си един такъв еликсир, когато сме на гости на Еликсир. Да опита до донесе човек
обаче, може винаги, нали?
Затова моят опит е в посока на една от
любимите теми на Еликсирчето,
една идея родила се в желанието ми да я зарадвам и да и´ доставя истинска
опияняваща наслада.
Покани ме приятелка добра,
на гости кафето и´ да подсладя.
А аз летях из мъглата в нощта
и не намирах пътя към стабилността,
но тя ме хвана за ръката
и ме върна на земята.
Каза ми да забравя злото
и да се съсредоточа в доброто,
че то единствено ни дава сила
да творим с усмивка мила.
Еликсир приятелко добра,
на теб посвещавам
тази сладост неустоима
с омаен крем опиянима,
за теб приготвенa от сърце
да подслади твоето небце.
ЗАПОВЯДАЙТЕ НА...
ОМАЙВАЩ БУТЕР ЕЛИКСИР
Този сладкиш е едно творение, родило се с
много любов и желание да донесе радост и истинска,страстна наслада. Той е
опияняващ, омайващ и пленяващ. Насладете се страстно, сладко и всеотдайно на
този Еликсир сред моите сладкиши.
Продукти:
1 пак. бутер тесто
250 гр суров кадаиф (ако не намерите, може
да го замените с фиде на сарми от най-финото)
50 гр масло
800 мл прясно мляко
200 мл прясно мляко за кадаифа
1 пак пудинг ванилия за 1 л прясно мляко (може
и друг пудинг по ваш вкус)
около 50 гр орехи
захар
3 пак. ванилия захар
коняк или лимон
3-4 с. л. пудра захар за глазура
Приготвяне:
Кадаифа се поставя в тава. Маслото се
нарязва на малки тънки парченца и се разпределя върху кадаифа. Пече се при 180°С,
докато се зачерви добре, като от време на време се разбърква, за да може да се
зачерви и долният слой. 5 минути преди да се е изпекъл кадаифът, се прибавят
орехите нарязани на дребно. След като се извади от фурната, веднага се залива с
200 мл подсладено прясно мляко и се разбърква.
Бутер тестото се разделя на две равни части
и се надупчва с вилица, за да не се надуе при изпичането. Пече се при
180°-200°С докато се зачерви добре. След като и бутер тестото се е охладили
напълно, се приготвя пудингът, който се прави по гъст, или пудинг за 1 л мляко
се приготвя със само 800 мл мляко. Ако сте решили да ползвате пудинг ванилия, може
да му прибавите и допълнителни аромати по ваше желание. Например
лимонов/портокалов сок или настъргана кора от тях, канела, карамфил и
джинджифил, или коняк, ром или амарето, разтворимо кафе или капучино на прах.
Възможностите наистина са неизчерпаеми. Оставям това вие сами да решите. Аз
прибавих още 3 пакетчета ванилия захар в пудинга.
За този сладкиш е добре да имате
откопчаваща се форма. В случаят аз ползвах една специална разтягаща се рамка и
една стъклена поставка, която ми служи преди всичко да режа върху нея. Аз обаче
я поставих върху голямо парче хартия и я сложих в рамката, като след това
стегнах рамката по краищата на формата. Така се получи правоъгълен съд с
необходимите на мен размери.
На дъното на съда се поставя единият блат
от бутер тестото и се сипва половината от пудинга. Отгоре се разпределя
полуомекналият кадаиф и върху него пък се изсипва останалата половина пудинг и
се разпределя равномерно върху кадаифа. Най-отгоре се поставя втората бутер
кора, като предварително се нарязва на форми
по желание (квадрати/ромбоиди) или кората може да се натроши, както аз
направих, просто за красота. Така приготвеният сладкиш се оставя за поне една
нощ в хладилника. За по-лесно отделяне на сладкиша от стените на съда, се
прекарва остър нож, който е намокрен с гореща вода.
Към пудрата захар се прибавят няколко капки
коняк, ром или лимонов/портокалов сок и с нея се напръсква сладкиша отгоре. Аз
ползвах лимонов сок, който придава от една страна много свеж вкус, от друга
убива донякъде голямата сладост на сладкиша и го прави много свеж и приятен.
Ако сте оставили кората цяла, може директно
да я намажете с глазурата от пудра захар. Може да оставите сладкиша и така, но
без тази глазура вкусът му е някак недовършен и горната част на бутер тестото е
много суха, солена и невкусна.
P. S. Кремът може
да бъде и без варене, например крем Оле на Dr. Ötker или крем от кондензирано мляко, маскарпоне,
или друго прясно сирене, но непременно с мека, креместа структура, за да може
леко да попие в бутер тестото и кадаифа и да може кадаифа да омекне колкото му
е необходимо, за да е вкусен, а бутер тестото да попие съвсем леко от кремът и
така вкусовете от крем, бутер тесто и кадаиф да се прелеят приятно и вкусно.
Първоначално бях много
песимистична към този сладкиш. От известно време обмислям как да направя
кадаифа по друг начин, че хем да е вкусен, хем да не е толкова сладък, както се
приготвя по традиция със захарен сироп. Не допусках дори и аз самата, че може
да ми хрумне един такъв сладкиш, с толкова нежен и в същото време освежаващ
вкус. Идеята ми хрумна и въз основа на това, че Роси много харесва кремести
сладкиши, но не много сладки. Така че комбинирах Росините предпочитания с моето
желание да приготвя кадаиф по един различен от традиционния начин. Така се роди
този „ОМАЙВАЩ ЕЛИКСИР“, който е едно прекрасно съчетание с кафе,
чай, мляко или сок. А според мъжете отлично би му паснала и чаша Sekt.
♥ ♥
♥